от очите на
БОГ се ронят гълъби
на мира към нас
...............................................
към нас гълъби
на мира се ронят от
очите на БОГ
от очите на
БОГ се ронят гълъби
на мира към нас
...............................................
към нас гълъби
на мира се ронят от
очите на БОГ
Камък на място
тежи си. Олеква, щом
мръдне... Личи си ...
В милото място -
бездомен - остава за
камъка спомен...
Мястото ще се
затули от чужди и
свои акули...
Камък на място
тежи си. Ех, камъко,
спри, помисли си!...
Кажете ми кога да спра!
Не искам да Ви отегчавам!
Веднага ще Ви разбера,
защото много се смущавам.
Общува ми се в този сайт,
защото бъдно име носи.
Но в повече ли съм, „all right“ -
ще се оттегля без въпроси.
И много Ви благодаря
заради Вашите „ост`ени“!
чрез тях успявам да сверя -
морето – `е ли – до кол`ене!
*препечатка от 24.09.2011год., 22:57ч. от несъществуващия вече(?) сайт
Думите трябват, за да изразяваме
трябващите действия, за да бъдем
единни и различни едновременно...
Както има различна пигментация,
така има различна организация,
комуникация и интеграция, това е
една природна диверсификация,
изграждаща всяка цивилизация...
Взе, че изрече:
„Обичам те...“, рухна и
ничком се свлече...
.....................................
Мигом изрече:
„Обичам те...“, рухна и
ничком се свлече...
.....................................
Докато рече:
„Обичам те...“, рухна и
ничком се свлече...
701. Всеки обичащ, може да прощава, но не всеки прощаващ, може да обича.
702. Доверието е предверието на вярата, надеждата и любовта.
703. Религията е земна институция, а вярата - космична еманация.
704. Щом ти обичаш и теб обичат - всеки ден Великден е.
705. Нобел дава времето, а не съвремието.
706. С мръсни богатства властникът властва.
707. Без свободата нямаше да има химн на радост свята.
708. Днешната съсипия, беднотия и просия е от алчна дивотия.
709. Себичното е прозаично, а обичното - поетично.