Добре дошли!

Èкна СВИШЕГЛÀС :
„От депутàтите ли
òще пàтите ?...“ ...

Свърши боят. Вече нощ е.
Стене в тъмното дъжда.
Изпод ризата ми още
блика кървава вода.

Няма пукот. Няма писък.
Някъде бучи река.
Стиска шепа мокър пясък
вледенената ръка.

Падат капки. Тежко падат.
Мойта кръв ли е това?
Край бълбукащата вада
зъзне есенна трева.

Спря да капе. Проясни се.
Месецът огря дола.
Борът мълком наклони се
и опи ме със смола.

Сън сънувах. Някой вика.
Вие глутница в нощта.
И от раната заблика
непресъхнала кръвта.

поèт е всèки
светлоотразѝтел на
изл`ъчването

на блѝжния и нèгов
овèчностовечѝтел

от езѝка е
на Шèкспир - да не сè на
„Вѝ“ общỳва днèс