Самòтна платнохòдка брòди -
белèе се в морè , в мъглѝ !
Каквò я в край далèчен вòди ?
Каквò от рòден я делѝ ?
Вълнѝ играят , вятър свѝри ,
токỳ платнò се наклонѝ …
Увѝ ! тя щàстие не дѝри
и нè от щàстие странѝ .
Над нèя слънчев лъч прелѝта ,
под нèя - пръски и прибòй …
А тя - метèжна , в бỳри скѝта
и дѝри в бỳрите покòй .
призоваване
към сближаване нека
чрез изпѝсване
на „ОБЍЧАМТЕ !“ слято
ЧЕ ДА СЛЕЕ сърцата
САМОТЕН ПАРУС
Самотен парус се белее
в мъгливо-синьото море.
За бряг далечен ли копнее,
или на роден да поспре?
Вълни играят, вятър свири
и мачта вие се, скрипти.
Уви, той щастие не дири
и не към щастие лети.
Под нея - блеснали лазури,
над него лъч от слънчев зной,
а той, бунтовен, търси бури,
като че търси в тях покой!
Първият стих , от
човек произнесен , е
може би „Мамо!“ !!!
Как в женски род ще
звучѝ думата „цвете“ ?...
„ЦВЕТЍЦА“ !!! - Налѝ ?!...
предѝ два вèка
Лèрмонтов родѝ се и
в стих въплътѝ се
предѝ два вèка
Лèрмонтов Русия в стих
овечностѝ я
ще има някой
ден всеобщо щастие
и вековечно
вековечно и
всеобщо щастие ще
има някой ден
Самовлюбеност:
който себе си хвали,
за друг не жали...