Пъртината

По пъртината, едва проправена,
мъча се да стъпвам в стъпките пред мен,
а фъртуната от сняг задавена
диша тежко, бълва своя дъх студен.

Крача и се вслушвам: под обувките
жалостиво скърца и хрупти снегът,
бял килим застилат ми снежинките,
за да се завърна в моя бащин кът.