Напоследък медии алармираха за закриването на 17 общински болници. В скоро време броят им може стане още по-голям. Остават да действат само центрове за спешна помощ, но те имали само един екип, обслужващ десетки хиляди души. Само тези цифри са достатъчни, за да стане ясно, че в последната година се извършва планиран съзнателен геноцид над живеещите в по-малките български общини. Придвижването на тежко болните, инвалидите и най-възрастните до големите държавни и частни болници в големите градове е оставено само на Божията грижа и милост. Дано Бог се смили над тях, но въпросът е защо държавата не милее за своите граждани и данъкоплатци еднакво навсякъде в страната? В сравнение с икономическият геноцид, който смазва стотици хиляди най-бедни българи, този "здравен" геноцид е още по-жесток и безмилостен. Може би някои си правят сметката за частни болтници на мястото на общинсикте, но това би оскъпило медицинското обслужване. Общинските болници в по-малките общини имат и социален характер и затова трябва да бъдат подпомагани от държавата. На първо време са необходими подвижни медицински екипи /като в Швейцария, например/ за правене на изследвания на място за най-отдалечените селища. Дано днешните управници чуят този отчаян и трагичен SOS /СПАСЕТЕ НАШИТЕ ДУШИ!/ на хората от застрашените български общини!