Някога се во̀зих на файтона
на чичо Гарабѐд,
за когото още с`ълзи роня...
А конят му - напѐт!
Четири подкови по паважа
натъртено ехтят!
Наблюдавам аз и - ха да кажа:
„Сърцат е моят град!“
Па̀зарджико! Моя Бесапа̀ра!
И чичо Га̀ро в тебе!
Па̀зарджиче! Обич моя стара! -
Кого ли не захлѐби -
с читалище „Виделина̀“,
с духовност и прѐбъднина̀?!...