България- Троянски кон или мост

България- Троянски кон или мост

Камелия Базова

България се намира на кръстопът в политически и в географски смисъл на думата.
Геополитическата западна ориентация, военната инфраструктура на антируският блок НАТО създаден "за да държи руснаците вън от Европа, американците вътре, а германците долу" по думите на първия Генерален секретар на Алианса англичанин лорд Исмей, поставя България като част от Западният блок, от ЕС и НАТО, който след войната в Украйна започна да се превръща във все по-русофобски съюз.
Западът милитаризира Украйна, за да унищожи Русия. Всички информирани и интелигентни хора знаят кой запали проксито Украйна, кой режисира конфликтът там- превратът в Киев, избиването на руснаците в Украйна, лишаването им от права и фактът, че източна Украйна всъщност е Новорусия.
Това са факти от историята и от действителността, които колкото и да се опитва пропагандата да ги прикрие, не може да ги изтрие завинаги.
А културният, исторически, генетичен код свързващ Русия и България също не може да бъде така лесно изтрит от геополитическата конюнктура у нас.
И не защото е лошо да бъдем част от западния блок, а защото този западен блок е русофобски замислен.
Как освобождението на България от Русия е опит за влияние на руската имперска политика у нас, и как Русия е завладявала и окупирала България- този евроатлантически дискурс е първо исторически неверен и второ не се приема раздушно сред мнозинството българи.
Да, вярно е че в исторически план отношенията между България и Русия са се водили и от геополитически интереси от страна на Русия към България.
Но безспорните връзки между Москва и София- исторически, културни трябва да бъдат използвани като средство за диалог, а не като оръжие за противопоставяне.
Като мост за взаимноизгодно сътрудничество с Москва, а не като българска антируска западна зона и " преден фронт и източен фланг".
Безспорно е, че ако не беше тази Руско-турска освободителна война, едва ли България щеше да съществува на картата.
С това не омаловажавам жертвата на българските опълченци и кръвта на българите, заклани по време на Априлското въстание. Защото целта на това Априлски въстание беше именно тази- да привлече вниманието на Европа към българския въпрос. Русия окончателно реши въпросът, като даде свободата на България с цената хиляди руски войници, чиято кръв и кости стоят в темела на Третата българска държава.
Ето тази история не може да бъде изтрита от нито една евроатлантическа ориентация.
И тук е парадоксът. След прехода България стана част от Запада от антируския Запад, но генетично, исторически, духовно и културно тя е дълбоко свързана с Русия, но не като мост за руското влияние тук, не като Троянски кон на Русия, а като жива връзка с православния и славянски свят, която трябваше нашите български политици, ако бяха умни като Орбан, да използват като ресурс за развитието на България.
България даде културата, вярата и азбуката на Русия, а Русия й даде свободата.
Това е исторически и духовен, културен, кармичен съюз.
Факт е, че "омразният престъпен комунизъм" всъщност беше метод за ускорена индустриализация на страната. Със съветски ресурси и бази беше построена индустрия, енергетика, промишленост и армия, която след прехода беше унищожена, а евроатлантическата интеграция оряза армията ни и ни доведе до демографски срив и до деиндустриализация. Американските военни бази тук не могат да прекъснат кръвта и историческата правда. Унищожаването на паметници не може да заличи кръвното славянско родство между България и Русия. И това трябва да бъде използвано като капитал, като мост за така нужният диалог между Европа и Москва.
Защото Москва всъщност е част от Европа, част от европейската култура. Русофобията и прекъсването на връзките между Европа и Русия, за което англосаксонците на Острова и отвъд Океана мечтаят и реализират, е път към разрухата - и на Европа и на България.
И това го осъзнават вече много европейски лидери, опозиционни лидери. Даже и белгийският премиер призовава да се говори с Москва, а Алис Вайдел каза:
"Трябва да възстановим отношенията си с Русия!".
Двойният стандарт на Запада е очевиден за всеки без празно пространство между ушите си. Не може Русия да бъде агресор в Украйна, а САЩ и Израел да са освободители в Иран.
И американският анализатор и дипломат проф. Джефри Сакс го казва:
" Европейци, Русия е ваш съсед. Говорите с Москва"!
Географията не може да бъде променена. Прекъсването на енергийните евтини руски ресурси води до деиндустриализация и това го виждаме в Европа, виждаме го и в България.
Абсурдно е български евроатлантически партии да сезират институциите заради посещение на български ученици в Русия и срещу изучаването на руски език в България. Липсата на езикова бариера между Русия и България и духовното културно родство е факт и той не може да бъде изтрит.
Какво остава за българските евроатлантици- да сменят азбуката и вярата ни, след като искаха да изтрият и Трети март!
Абсурдно е и България трябва наистина да разбере, че тя е част от православното славянско духовенство и е мостът между Русия и Запада.
Такова е и нейното историческо развитие, такова и нейното географско положение.
Това не значи че трябва да бъде роб на Русия или роб на Запада.
Тя е съюзник и партньор, равноправен партньор, който иска взаимноизгодни отношения.
Не може да прекъсне връзката си с Русия, само защото Западът го иска. Вижте Орбан. Той не е русофил. Той е унгарски патриот и знае, че връзките с Русия енергийните икономическите връзки са жизнено важни за просперитета на Унгария.
А България освен икономически интерес, тя има и духовна общност на кръв, език и история с Русия.
Това още по-силно ни свързва и това трябва да го използваме като ресурс. Русофобията е глупост, невежество и ни обрича на колапс.
Какъв е интересът на България да се противопоставя на най-мощната ядрена сила в света?
Трябва да бъдем прагматични и да знаем, че ние не можем да бъдем Троянски кон, а да бъдем мост.
Мост за сътрудничество и зона на мир.
В тези трудни геополитически времена на войни разпалени от Запада, трябва да бъдем българският мост на мира, защото геополитическите посоки на развитието на страната ни са важни.
И без те да бъдат разчетени от политическите партии, които пак се изправят на предсрочни избори у нас, означава да обричаме България отново на хаос и безпътица.

Категория: