ФЕВРУАРСКА НОЩ

Загледан в свода ярък на нощта,
отдалечен, споходен от видения,
потъвам в призрачната пустота
на небесата, пълни със знамения.

Над хребета на оня черен хълм
звезди горят и сякаш са разпятие,
в нозете на което като псалм
звучи нощта с любов или проклятие.

По-ясни стават тайнства и звезди
и пътят млечен води към Голготата.
Започващи и гаснещи бразди
разсичат глъбините на природата.

Замръзват бавно ярките тела.
Покрива свода ледената Арктика.
Начупени пръснати стъкла
фиксират необятната Галактика.

Студено свети звездното кубе.
Луната ясна зъзне от кандилото.
В такава нощ под зимното небе
възкръсна Дякон Левски от бесилото.