Колко е крехък света!
Технологиите са просто инструменти, а истината е в духа!
Камелия Базова
Знаете ли, че
99% от трафика на глобалния интернет преминава през подводни оптични кабели.
Над 500 кабела на дъното на океаните свързват континентите в момента.
Сателитите пренасят под 1% от международния трафик.
Кабелите са тънки и уязвими на земетресения и котви.
А без ток и интернет няма изкуствен интелект.
Дата центровете изискват огромни количества електричество за работа и охлаждане.
Обучението на AI консумира мегавати енергия всяка секунда.
Облачните технологии пренасят данните до потребителите изцяло чрез интернет.
Финансовата система (банки, борси, картови плащания) ще спре за секунди без мрежа.
Логистиката и храната зависят от софтуер за доставки.
Без него супермаркетите ще изпразнят рафтовете до дни.
Енергийните мрежи, водоснабдяването и болниците се управляват от цифрови системи.
Ако тази "крехка инфраструктура" се срине едновременно в глобален мащаб, човечеството ще загуби постиженията на последните няколко века и ще се върне към пред-индустриалния начин на живот, където оцеляването зависи единствено от локално земеделие и физически труд.
Можем ли да оцелеем без истинско земеделие днес, когато сме свикнали да си купуваме храната от рафта в магазина, а не да я произвеждаме?
Затова смятам, че зелената политика на Европа е път към нищото, защото първо тя не работи за решаване на проблема със замърсяването на околната среда. Много по-голям проблем е не замърсяването на въздуха с въглероден двуокис, а на водите и почвата.
Много по-голям проблем са пластмасовите острови в океаните.
И второ зелената енергия е просто бизнес и пари в банкови сметки натрупани от въглеродни квоти.
Да не говорим, че тя води до деиндустриализация и рухване на земеделието и до създаването на изкуствени храни.
Защото отглеждането на храната и на животни вече се нарича "екоцид" според европейските чиновници.
Ето това е глобалният концлагер, за който говорят някои учени.
Това е дигиталният затвор на човечеството.
А там манипулацията и контролът над мисълта са най-лесни като в "Оруел 1984".
Живеем вече в ерата на изкуственият интелект, а само допреди 50 години започнахме да живеем в ерата на компютрите.
А пък само до преди 100- 200 години започнахме да живеем в ерата на електричеството.
И така, все по-скъсяващи се исторически етапи равняващи се на един миг, ние извървяваме такива огромно крачки в технологиите, които преди не сме могли да направим за хилядолетия.
Но за да имаме изкуствен интелект се нуждаем от по-сигурен източник на енергия и това е ядрената енергетика.
А кое ни накараха да спрем първо, когато влязохме в Европейския съюз- някои от блоковете на АЕЦ Козлодуй. Разбирате ли сега колко е важно да построим и АЕЦ Белене!
Защото най-големите технологични компании в света започнаха масово да купуват и финансират ядрени електроцентрали. А те дават постоянна мощност, за разлика от соларните панели и ветрогенератори.
За да има изкуствен интелект се нуждаем от огромни количества ток и вода, за да се охлаждат гигантските суперкомпютри.
Сега разбирате ли колко ценни са ресурсите, от които зависи съвременната ни цивилизация?
И заради тези ресурси и владеенето им се водят войните днес.
А защитата на ресурсите и на тази крехка инфраструктура – под водата и на сушата – днес е основен приоритет за националната сигурност на водещите световни сили.
Тъй като интернет кабелите и ядрените дата центрове са гръбнакът на икономиката, тяхното прекъсване се счита за акт на война.
Затова държавите и армиите се опитват да ги защитят, особено сега в ерата на геополитическо напрежение.
Инфраструктурата е изключително сложна, скъпа и крехка, но държавите инвестират трилиони, за да я поддържат жива. Докато тези системи функционират, дигиталният свят и изкуственият интелект ще продължат да се развиват с главоломна скорост.
Но крехкостта на света днес се състои в един парадокс.
А той е, че колкото по-мощни и напреднали стават технологиите ни , толкова по-уязвимо и зависимо става самото ни оцеляване от тях.
Преди 200 години едно писмо е пътувало с месеци. Днес, ако интернет или токът спрат за броени секунди, световните финансови пазари замръзват, а самолети във въздуха и логистични вериги за храна изпадат в хаос.
Живеем в ерата на Wi-Fi, облачни технологии и Bluetooth, но в основата си всичко това зависи от физически, материални неща – стъклени нишки под водата, кабели от мед и тежки турбини в електроцентрали.
Имаме ли "план Б" ако всичко това спре?
Явно не.
Даваме ли си сметка, че
инфраструктурата, машините и компютрите са просто протези – по-бързи крака, по-силни ръце и по-голяма памет. Те са просто проводници. Истинският източник на прогреса винаги е бил и остава човешкият дух.
Ето защо този софтуер (умът и духът) е единственото нетленно нещо.
Хардуерът се руши, но идеите остават. Кабелите ще изгният, централите ще се превърнат в прах, а чиповете ще изгорят. Това е съдбата на всяка физическа структура в историята.
Но духът е архитектът, а не инструментът.
Изкуственият интелект не се е появил сам от нищото, нито пък е изникнал от дървото. Той е материален израз на човешкото любопитство и въображение. Технологията е огледало – тя отразява това, което е заложено в ума на нейния създател.
Крехкостта на кабелите под океана всъщност ни напомня, че истинската ни сила не е в нещата, които притежаваме или строим, а в капацитета ни да мислим, да чувстваме и да творим. Нашата истинска еволюция е духовна и ментална, а технологиите са просто временни декори на сцената.
Технологията сама по себе си е неутрална – тя е мощен усилвател. Ако я използваме сляпо, тя ще усили нашия мързел и пасивност. Ако я използваме осъзнато, тя ще усили нашия интелект и дух.
Модерният човек трябва да спре да вярва, че е господар на природата, само защото има смартфон. Разбирането колко лесно могат да изчезнат токът и интернет ни връща към здравословно смирение. Трябва да пазим базовите си човешки умения – да можем да мислим критично без търсачки, да помним информация без облачни услуги, да се ориентираме в реалния свят и да общуваме лице в лице.
Трябва да инвестираме във вътрешния си "софтуер"- да развием
съзнанието си .
Докато инвестираме трилиони в хардуер, суперкомпютри и кабели, ние инвестираме твърде малко в етика, морал, философия, във вяра.
Защото мъдростта не е само знание, мъдростта е и етика.
А без смирение без осъзнаване на крехкостта на живота, ние не можем да бъдем етични и благородни и благодарни същества. А ако не сме етични и благородни, ние се превръщаме във враг на самите себе си и цялата инфраструктура на днешната ни цивилизация може да се превърне в оръжие срещу самите нас.
Тоест изкуственият интелект може да изяде естественият, като Франкенщайн, или просто да бъде унищожен чрез крехкостта на ресурсите и инфраструктурата от които зависи.
Светът е крехък. Технологичното развитие, което постигнахме за краткото историческо време от две-три столетия насам е толкова уязвимо от природата!
Това което обаче е нетленно и неуязвимо е човешкият ум и човешкия дух! Инвестирайте в тях! Четете книги, мислете! Молете се на Бог, вярвайте, творете!
Усъвършенствайте духът си!
Той е истинският път за човечеството.
Всичко останало са продължение на нашите ръце и крака. Технологиите са просто инструменти.
А истината е в Духа!
Свързвам го и с еуфорията от победата на нашата прекрасна Дара на Евровизия.
А тя показа, че изкуството и музиката успяха да направят това, което политиката не може – да накарат цял един народ да се почувства горд и единен!
Колко е важно да си го напомним ние българите в навечерието на 24 май!