Един велик български държавник!
Камелия Базова
На пети август 1998 година на 86-годишна възраст си отива от този грешен свят един велик български държавник, който е хулен и описан в учебниците като "зъл комунистически диктатор".
Същият, който изгражда една модерна България и който не открива, а закрива лагерите.
Тодор Живков идва на власт на 4 март 1954 г., когато е избран за Първи секретар на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП).
Това се случва след края на епохата на Сталин.
Това се случва след иването на Хрушчов на власт в Съветския съюз, който разобличава "култа към личността" на Сталин.
Някои историци наричат управлението на Живков в България "мек тоталитаризъм" или някакъв вид разведряване.
Управлението на Живков се затвърждава окончателно след Априлския пленум през 1956 г., като той остава начело на държавата в продължение на 35 години – до падането му от власт на 10 ноември 1989 г.
Бил е Първи секретар на ЦК на БКП (1954 – 1981 г.) – основният пост, чрез който поема партийното ръководство.
След това става Генерален секретар на ЦК на БКП (1981 – 1989 г.) – титлата е променена през 1981 г. и той я заема до принудителното му сваляне от власт.
Живков е бил и член на Политбюро на ЦК на БКП (1951 – 1989 г.) – висшият ръководен орган на партията.
Тодор Живков е бил и министър-председател в периода 1962 – 1971 г.
Постът Председател на Държавния съвет на НРБ (1971 – 1989 г.) след приемането на новата Конституция през 1971 г. (известна като „Живковска“) го прави официален държавен глава.
Тодор Живков е бил и народен представител (1946 – 1990 г.) – член на Народното събрание в продължение на десетилетия.
Интересен факт е, че Живков е бил и Кмет на София в периода 27 май – 1 ноември 1949 г. – заема поста за кратко като председател на Градския народен съвет.
Любопитен факт е, че на младини се е изявявал и като актьор в читалищни трупи.
Дъщеря му Людмила Живкова е един велик министър на културата- период, който се нарича с право "втори златен век на България ".
Всички интелигентни и добре образовани хора знаят за постиженията на Людмила Живкова в културата и в историята на нашата страна по времето на социализма.
Затова може би бе саботирана и научна конференция посветена на нейното име.
Постиженията на социализма в икономическата и социалната сфера са добре известни и безспорни.
Тези постижения са отбелязани и от западни изследователи. А социализмът от гледна точка на социалните науки бе метод за ускорено индустриално и модернизационно развитие, което направи България една от 30-те най-развити страни в света.
Имахме модерно развито земеделие, силна промишленост, електроника.
Бяхме наричени "Япония на Балканите" заради производството на компютри и микроелектроника. Произвеждахме дори и автомобили.
Имахме и развита космическа индустрия. Изпратихме и двама космонавти, а населението ни нарасна до над 9 милиона.
И може би заради всички тези постижения Тодор Живков е единственият държавник, който беше осъден заради това, че изгради една силна България!
А тези, които я разграбиха и продължават да я грабят и днес - тях съд не ги лови, защото продължава да се върти схемата "пари- власт -пари"!
Мафията и корупцията така се мултиплицира през тези близо 40 години преход, че държавата е затънала не само икономически и социално, но и се е превърнала в геополитическо блато и изтривалка на великите сили.
Тъжно и жалко е да видим какво остана от голямата ни армия, която беше най-силната на Балканите и как нашите добри приятели от НАТО и от Европейския съюз я разсипаха.
Как ни накараха да си нарежем ракетите и самолетите, да си затворим част от реакторите на АЕЦ Козлодуй, построен при лошия социализъм, за да влезнем в Европейския съюз.
Как съсипахме селското си стопанство и сега внасяме пластмасовите и пълни с ГМО и отрови зеленчуци от Европа.
Как разграбихме и продадохме банките си. Как сега чрез стъкмистика и орязване на бюджета осигурихме форсираното си влизане в еврозоната, където допълнително ще ни ограбват и ще станем съдлъжници на богатите закъсали европейски държави, чиито дългове нарастват.
На всичкото отгоре ставаме и участник в чужди войни!
Защото сме твърде малки, нямаме военен и икономически ресурс, за да бъдем по-самостоятелни.
Не само това, но и разчитаме на балканските си съседи да ни пазят от иранските ракети, след като сами се бутаме между шамарите.
Защото сме твърде малки за да кажем "не!"
Сегашното ни състояние е окаяно.
И истината е, че за да бъде една държава силна и независима, тя трябва да има силна икономика, силна армия и здраво общество- това я прави гранит!
Нищо от това нямаме днес!
Икономиката ни е разбита и ограбена от чужди и свои, селското стопанство е разбито, армията ни също-и това без да сме водили нито една война.
А обществото ни е деградирало морално, нравствено и разбито демографски, ограбено социално
от така нареченият "преход към демокрация и пазарна икономика"!
Ако преди децата растяха в система на добро и качествено образование, на което Маргарет Тачър се възхищаваше и идваше тук в България за да взима образователно ноу хау, ако преди имахме здрави обществени ценности и висока култура и изкуство, нравственост в семейството, то днес всичко това липсва. Деградацията е пълна.
Всяка една социална, обществена и икономическа сфера е ограбена и деградирала.
Затова резултатите във всеки един аспект са отчайващи.
Истинският пълноценен някога живот във всяка една сфера е преобърнат с главата надолу.
Децата растат сами без участието на държавата и обществото, без подкрепата на масовата култура, изкуство и медии.
Образованието взима модели отвън, без да се съобразява с националните специфики и традиции.
Не само това, но и се пренаписват учебниците по история, отрязва се от Българската национална памет в унисон с евроатлантическите, модерните, глобалистични и соросоидни ценности.
А за тях снимането на гей филми за ученици е по-важно и много по-полезно за децата, отколкото изучаването на религия в училище.
Като имаме в предвид всичко това, не е никак чудно, че от над 9 милиона станахме под 6.
И не, това не е носталгия по социализма, защото аз нямам съзнателни спомени от този период. Аз израснах и се изградих като човек в годините на прехода.
Но това не пречи да имам обективна оценка за случилото се преди 1989 година.
Надявам се, че и новите поколения идващи след мен ще имат такава обективна, а не изкривена представа за близкото ни минало, въпреки изкривената история в учебниците.
Та като пиша за тези неща, в главата ми изникна една сентенция, която запомних и която се връзва чудесно с всичко гореописано:
"Трудните времена раждат силни хора. Силните хора раждат лесни времена. Лесните времена раждат слаби хора. Слабите хора раждат трудни времена.“
"