Не е тайна за четящите хора, че големи американски западни корпорации и банки от Уолстрийт са имали мащабни финансови и бизнес връзки с нацистка Германия, което улеснява икономическия възход на Адолф Хитлер и подготовката на неговата военна машина.
Много големи американски компании притежават заводи в Германия, които след идването на Хитлер на власт се интегрират напълно в нацистката военна икономика.
До декември 1941 г. (когато САЩ официално влизат във Втората световна война), тези бизнес отношения са били легални. За повечето американски корпорации мотивът не е бил непременно идеологическа подкрепа за нацизма, а огромна финансова печалба.
След като започва войната, много от тези заводи са официално конфискувани или поставени под директен нацистки контрол, но след 1945 г. американските компании майки успяват да си върнат собствеността и да приберат натрупаните печалби от военновременния период.
А има и една книга която разлиствам в момента..
Kазва се "Възходът на четвъртия Райх'.
Написана е от Джим Марс. И там той пише, че САЩ са подпомогнали разгромяването на германците през Втората световна война, но не е са успели да разгромят нацистите и че в края на войната нацисти заедно с техните протежета използвали плячката от Европа, за да се създадат корпоративни компании на предни линии в много страни, включително и в САЩ. Те използвали откраднатото богатство на нацистите, за да подготвят пътя си към корпоративна Америка, като изкупуват и консолидират компании в гигантски транснационални корпорации.
Нацисти са идвали в САЩ в рамките на класифицирани програми като проектът "Кламер", които носят със себе си върховна оръжейна технология, помогнала спечелването на космическата надпревара от страна на САЩ.
Но са носели и "коварната си нацистка философия в нашите граници', пише Марс. Тази е идеология според този западен автор, е основана на авторитарния принцип, че целта оправдава средствата включително и чрез
непровокирани агресивни войни и орязване на индивидуалните свободи.
А пък в „Изповедта на един икономически убиец“ с автор американският икономист и писател Джон Пъркинс, се разказва на автобиографична основа от първо лице за механизмите, чрез които тайни корпоративни и правителствени агенти (наречени „икономически убийци“) умишлено манипулират развиващите се страни по света.
Този американски автор и участник в събитията описва начините за ограничаване на суверенитета и източване на ресурсите (петрол, газ и пари).
Единият механизъм е чрез огромни заеми за инфраструктурата. Икономическите убийци убеждават лидерите на развиващите се страни да вземат милиардни заеми от институции като Световната банка за големи проекти (електроцентрали, пристанища, пътища).
Парите се връщат в САЩ. Условието на тези заеми е, че проектите трябва да се изпълняват от големи американски инженерни и строителни корпорации, което означава, че парите реално никога не напускат САЩ.
Заемите са толкова големи, че държавите не могат да ги изплащат, което води до умишлен банкрут.
Когато държавата не може да плаща, САЩ „поискват своя фунт плът“ — контрол над техните петролни находища, гласуване в подкрепа на САЩ в ООН или разрешение за изграждане на американски военни бази на тяхна територия.
Пъркинс обяснява, че ако даден политически лидер (като Хайме Ролдос в Еквадор или Омар Торихос в Панама) откаже да сътрудничи, се задейства следващата фаза — изпращат се т.нар. „чакали“ (агенти на ЦРУ) за организиране на преврати или политически убийства.
Книгата се превърна в световен бестселър и остава едно от най-популярните произведения, описващи съвременния икономически империализъм и корпоратокрация.
И като се замисля, не става ли същото и във финансирането и въоръжаването на Украйна?
Има безспорни доказателства за неонацистки групи там.
А знаем и
предисторията на конфликта, запален пак от САЩ чрез цветната революция на Майдана. И този конфликт продължава да се подхранва от Запада чрез милиарди и оръжия за Зеленски, потъващи в плаващите пясъци на корупция и
задкулисие.
И САЩ сега се правят на миротворци, но зад кулисите продължават да въоръжават този режим, дори и непряко чрез Европа, която с тези милиарди за Киев, които ще връщаме всички ние обикновените европейци, ще финансира американския ВПК.
И това с цената на милиони жертви, най-вече украинци, за които Западът лицемерно крещи "Слава Украине!"
А можеше Западът да спре войната още през април 2022 на мирните преговори в Истанбул, но Борис Джонсън реши да я продължи.
А можеше тази война въобще да не започне, ако не беше геноцидът над руско говорещите в Донбас и цветните преврати.
Но нека чуем от видеото какво казва тази млада дама, англоговоряща, предполагам американка.
A и не е само тя.
Много западни и американски включително, както виждаме от написаното по-горе, анализатори, а и участници в събитията, признават за тази роля на САЩ, а може да се каже и на целия колективен Запад.
Ето и ЕС, към който ние се присъединихме отново излъгани, че прегръщаме свободата и демокрацията, а всъщност оказа се, че обикаляме в една пустиня след прехода вече почти 40 години в безвремие и хаос. Крайно време е този западен англосаксонски империализъм да рухне, а такива признаци вече виждаме.
Между европейското и атлантическото например започна разрив...
И не защото мразя Запада или англосаксонците.
Напротив, израсла съм в годините на прехода с американската и западна култура и музика и обожавам английският език.
И аз обичам всички честни и добри хора, независимо от цвета на кожата им, на тяхната религия или националност.
Но тук става въпрос да се сложи край на лицемерието и на егоизмът, на държавният егоизъм и хегемонизъм, който запалва войни, конфликти и страдания по света.
А като носител на такъв егоизъм виждаме колективния Запад, барабар със САЩ.