Реалности и позиции на политическите сили в надпреварата им за Дондуков 2
Камелия Базова
Настоящата конфигурация от кандидат-президентски двойки очертава изборите като битка между твърди партийни ядра, геополитически послания и тактическо разпокъсване на вота. Анализът на основните играчи показва защо текущата ситуация дава сериозно стратегическо предимство на Илияна Йотова за спечелването на президентския пост.
Първо виждаме един лимитиран таван и репутационни щети за евроатлантическия тандем.
Кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев, издигната от либерално-проевропейския блок (ПП-ДБ), се сблъсква със сериозни структурни ограничения.
При него липсва широка периферия. Техният подчертано евроатлантически профил и двойственост при оценката на геополитически събития (например дефинират Русия като агресор и спестяват критики към външната политика на САЩ) отблъскват умерените и скептични избиратели. Това ограничава подкрепата им основно до мобилизирания партиен актив в столицата и големите градове.
А публичните скандали, сред които и казусът „Петрохан“, както и колебливото публично поведение на самата двойка, допълнително свиват шансовете им за излизане извън тяснопартийната ниша. Много избиратели остават със съмнения относно тяхната административна компетентност и обективност.
Ходът на „Възраждане“ е добър, но би могъл да доведе до разпиляването на патриотичния вот.
Защото в патриотичния и евроскептичен сектор се наблюдава вътрешна конкуренция, която индиректно работи срещу собствените му шансове за балотаж.
Ето сега виждаме как при обявяването на кандидатурата на Възраждане в деня на Независимостта се получава капсулация на Костадинов срещу потенциала на Волгин. Номинацията на лидерската двойка на „Възраждане“ в лицето на Костадин Костадинов и Петър Волгин е двуостра стратегия. Докато фигурата на Костадинов концентрира и затваря вота около твърдото ядро на партията, Волгин притежава капацитет да събере по-широк, надпартиен, интелектуален и евроскептичен вот. Лидерското присъствие на Костадинов обаче може да отблъсне част от тази периферия. Хипотетичният тандем между Волгин и непартийна фигура като Нешка Робева би имал далеч по-голям шанс и по-широк мобилизационен потенциал.
Обаче сега при патриотите би могло да се стигне до разцепление на гласовете. Фактът, че патриотичният сектор предлага алтернативни кандидатури, като например Георги Димов и генерал Шивиков, заедно с Костадинов и Волгин, води до неизбежно разпиляване на гласове.
Тази вътрешна конкуренция взаимно неутрализира проценти и пречи на патриотите да излъчат единен мощен претендент за сигурен балотаж.
Стратегическата позиция на Илияна Йотова се очертава като фаворит.
Защото на този фон кандидатурата на Илияна Йотова (подкрепена от „Прогресивна България“ и БСП) заема най-изгодната стратегическа позиция на
център на стабилност. Тя успява да се позиционира като консервативния и балансиран център, който улавя както традиционния ляво-патриотичен гласоподавател, така и по-умерените избиратели, търсещи държавнически опит и предвидимост.
Йотова има и предпоставки за печеливша позиция при балотажа.
Защото докато нейните опонентите страдат от вътрешно разцепление (патриотите) или идеологическа изолация в рамките на София (ПП-ДБ), Йотова консолидира широк спектър от гласове. При евентуален балотаж тя се очертава като естествен приемник на вота от отпадналите в ляво-центристкия и патриотичния спектър, което прави победата ѝ най-вероятния изход от кампанията.
Но да сме живи и здрави да видим.
Все пак до изборите остава малко време. После пак ще си правим анализи.