СРЕД ВЪЛНИТЕ

И все така посред вълните
на искреност и на лъжа
по-светъл пристан търсят дните
да хвърлят корабни въжа.

И все така са неразделни
добро и зло, живот и смърт,
ту хоризонти безпределни,
ту изведнъж - студена твърд.

Потърсиш обич, найдеш скука
и тръгваш мрачен по света,
отчаяш се, а тя почука
и носи грейнали цветя.

Но, Боже мой, какво остана
на любовта си да дариш?
И зейва двойна твойта рана
и пак в предчувствия гориш.

Но все така припряно бие
сърцето в кипналата гръд
и с топла кръв тревожно мие
на светли пристани брегът.