СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ТЕРОРИЗМА

КАМЕЛИЯ БАЗОВА-ИЛИЕВА

СВОБОДАТА НА СЛОВОТО И ТЕРОРИЗМА

ЕСЕ

Камелия Базова-Илиева

Какво се случва с нашите европейски и западноцивилизационни принципи на свободата на словото и демократизма, как да се справим с новите предизвикателства, изпречили се пред тях?
Всъщност тоталитарните, недемократични идеологии-комунизъм, фашизъм, националсоциализъм, фундаментализъм и радикалните, фанатични религиозни течения сами по себе си представляват ограничение на мисълта, затвор са за широтата на погледа.Но когато засягаме темата за тероризма и свободата на словото-две несъвместими неща, трябва да имаме предвид многопластовостта на проблема, неговата многоизмерност.В научната литература има няколко класификации на понятието тероризъм- държавен, недържавен, вътрешен, международен, ултрадесен, ултраляв, етнически, националистически религиозен и т.н. Когато говорим за радикалните ислямски течения и техните терористични акции, всеки може да посочи за жалост толкова примери-зловещото, апокалиптично рухване на кулите- близнаци в САЩ, атентатите в Лондон, Мадрид, Беслан, убийствоото на френски журналисти от френското сатирично списание „Шарли Ебдо” публикувало карикатури на пророка Мохамед и т.н. и т.н. Никоя кауза, никоя идея не може да оправдае убийството, не може да оправдае отнемането на най-ценното на този свят-човешкият живот!Дълбок поклон пред жертвите на тероризма по целия свят! Това са атентати не само срещу свободата на словото и демокрацията, но и срещу нормалността и човечността въобще! Но кои са причините за тези зверски, варварски деяния?
Това е изключително дълбок и сложен въпрос, който е и трябва да бъде и занапред обект на множество задълбочени анализи и изследвания, но тук ще се спрем само бегло на малка част от възможните измерения на тази многопластова тема.
Инквизицията, убийството на учени, чиито идеи и открития протоверечат на тълкуването на Библията, масовото изгаряне на вещици, на хора с паранормални способности и прочие и прочие примери на жестокост са епизоди от нашата европейска християнска история.Но ние европейците преживяхме своя Ренесанс, своето Просвещение, секуларизацията и модернизацията, зората на Новото време в Европа изгря преди няколко века, за да можем днес да се похвалим с еволюционното развитие на принципите на свободата на словото, на демокрацията, които няма как да дойдат и израстнат изведнъж.Но ислямските общества не са преживели тези процеси в пълната си цялост и проблемът всъщност тук е че радикалните крайни фундаменталистки течения на исляма се противопоставят именно на културната и политическа модернизация на ислямските страни, проблемът тук е че враг на ислямският фундаментализъм и тероризъм е не само Запада, християните и евреите, но и светските режими в самите арабски и ислямски държави.Следователно от тази гледна точка причините за този вид тероризъм са исторически, социокултурни.
Разбира се, правим важното уточненине тук че говорим за крайни, радикални течения на исляма и че не бива в никакъв случай да се поставя знак за равенство между ислямската религия и тероризма.Убийството е грях във всички нормални религии по света, ако можем да дадем такова определение „нормални”, но не и за радикалните, крайни и фанатични течени на която и да е религия.
Глобализацията като културна инвазия на западния цивилизационен модел застрашава религиозната идентичност на другия, незападен човек и е също предпоставка за радикална изява на неговата себеосъзнатост.
Бедността, безработицата, провалените модели на интеграция на емигрантските общности в големите западни и европейски държави, също е предпоставка за радикализация.
Грешките на Запада също са причини за изявите на ислямският тероризъм.Проектът „Ислямскя дъга”, окупацията на съветските войски в Авганистан, и по ирония на съдбата, финансирането от страна на САЩ и ЦРУ на авганистанските опозиционни сили, между които са и воините на Аллаха и Бен Ладен тогава, тяхното американско подпомагане срещу съветските войски, налагането на демокрация в арабския свят, режисирането на революции там като средство за постигане на западни геополитически и икономически цели, също са предпоставка за радикализация на крайните религиозни течения в исляма.Наложените в арабския свят от Запада и от САЩ демокрации се изродиха в анархизъм, хаос и предпоставки за радикализъм и тероризъм.
Тероризмът, радикалният ислямизъм поставя и други въпроси пред свободата на словото, а именно въпросите за неговите принципи.Толерантността е основен, същностен елемент на свободата на словото.Равноцеността на всяка религия и човешка култура e скорошно завоевание на западния демократичен свят, доскоро практикувал колониализъм, робство, расизъм...Така че толерантността е един неотменим елемент на свободата на словото.В този смисъл свободата на словото не бива да засяга и обижда религиозните чувства и принципи на другите.Следователно свободата на словото има и трябва да има и своите вътрешни граници, породени от необходимостта от спазване на принципа на толерантността.Но пред този принцип на толерантността днес изникват и нови проблеми.Толерантността трябва да се проявява от всички, от всеки, но това е проблем, когато принципът на мултикултурализмът ерозира, поради провалената интеграция, когато различните култури и религиозни, етнически общности не спазват общите принципи на обществата, на страните в които живеят.Проблем е и когато толерантността е безкритична и дава възможност за възход на крайни, недемократични и опасни, антихуманни идеи и принципи, проблем е когато толерантността и политическата коректност не поставя ясни граници, за да предотврати обезличаването на собствената идентичност и ценности, проблем е и когато зад паравана на толерантността и политическата коректност се прокарват не толкова чистоплътни идеи и се изопачават, пренаписват и изкривяват политически и исторически факти.
Така че, когато говорим за свободата на словото и тероризма, трябва да подходим съгласно същите принципи на свободата на словото.Не бива да допускаме в борбата срещу враговете на свободата да жертваме същите тези принципи на свобода и демократичност! Не бива да се подхожда с реваншизъм и омраза, а със задълбочен анализ, дори с доза самокритичност, себевглеждане, осмисляне, дискусии, изследвания за многобройните причини за този сблъсък между свободата на словото и тероризма- политически, исторически, икономически, социокултурни, етноконфесионални, ценностни и прочие и прочие...