101 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ТИТАНИК!
Сред тъмни бездни притаени
Титаник чезне разгромен,
но тъжни вопли разпилени
донася вятърът до мен.
От блян последен озарени,
сами в простора вледенен,
сърца за обич сътворени,
прощален помен и от мен!
Но днес щом бури разразени
застигат кораб устремен,
душите сякаш възкресени
пътуват в бурите до мен.
Comments
rhymefan
Tue, 04/16/2013 - 16:49
Permalink
Макар и времето да я
Макар и времето да я отдалечава ,
такава скръб е неподвластна на забрава ...
Angel Popov
Tue, 04/16/2013 - 09:35
Permalink
Времето отдалечава, но
Времето отдалечава, но тъжният и радостен спомен остава, защото сме човеци. Благодаря, rhymefan и Wendy за помненето!
Pages