Светла им памет
на обичните близки
и на всички добри
хора заминали!
ПРОЩАВАНЕ
Сред черната земна утроба
притихва след време човек,
шегува се даже пред гроба,
а после замлъква навек.
Човекът с несметно богатство
и бедният дрипав клошар
потъват в студеното царство
на вечния призрачен цар.
Защо сме напразно тогава
жестоки, бездушни и зли,
щом злато и земната слава
са само крайпътни мъгли?
Дори и в несгоди живяли,
но с обич и честни лица,
нетленния плам сме предали
на волните млади сърца.