Поводът за тези редове е проведения референдум за закриване на военните бази край Стара Загора. За закриването са гласували повече от две трети от всички гласували, но референдумът е обявен за невалиден, тъй като броят на гласувалите е една пета от броя на имащите право да гласуват. Без влагане на политически смисъл, положението е същото както при референдума за АЕЦ "БЕЛЕНЕ". И при двата референдума активните глосоподаватели гласуват "за" или "против", докато неактивните не само не гласуват "въздържал се", но изобщо не гласуват. По този начин вредното въздействие от унищожаваните боеприпаси във военните бази, което е безспорно установено, продължава да трови въздуха, почвата и водата на Стара Загора и на околните селища. Някой веднага би добавил: "Глас народен - глас Божи!" И ще бъде прав, разбира се. Но кой е народният глас, всъщност? На практика това е гласът не само на неактивните, но и на по-необразованите. Те също имат право на мнение, но тяхното дистанциране от гласуване често използват заинтересованите за прокарване на решения, които вредят както на активните, така и на неактивните.
В случая съществува и друга съвсем реална ситуация: важни решения за развитието на отделни региони и на цялата страна често зависят от мнозинството неподготвени гласоподаватели. Това вече говори за сериозни дефекти на съвременната демокрация. Какви си начините за преодоляване на тези дефекти? Има два радикални начина: задължително гласуване на всички, имаши право на глас, или въвеждане на задължителен образователен ценз за гласуващите. Първият начин съществува в редица страни в Европа и по света, а вторият противоречи на Конституцията. За да бъде приложен вторият по-радикален начин, гарантиращ участието на по-подготвените /което е в интерес и на по-неподготвените/ може да се използва задължителната степен на образование, която да стане и ценз за участие в изборите и референдумите. Така всеобщото изборно право, заложено в Конституцията, няма да бъде нарушено, тъй като липсата на задължителна степен на образование е ограничаване на изборното право не поради забрана, а поради самоограничаване, произтичащо от неспазнване на закона. Такъв подход ще бъде и стимул за повишаване на образованието. Ако този аргумент не е достатъчно правно издържан, може да се отиде и до поправка на Конституцията. Дано сегашното Народно сълрание обсъди и този важен проблем, от който зависи успешното и ускорено развитие на отделните региони и на България.