Гробът на Левски
не знае никой...
Къде в земята си заровен, сине,
в земята, вкочанената от скръб?
Дори тополата за тебе гине -
бесилка, стенеща с пречупен гръб.
- Завит съм, мале, в зимни одеяла,
ни студ, ни жега се усеща тук.
Да бе ми песен нашенска запяла,
дано разбуди ме със своя звук.
Бих пяла, сине, Боже милостиви:
"Балканът бял нахлупил е калпак,
покълва житото сред плодни ниви",
но ще ли станеш с неговия злак?