ПЕТНÀДЕСЕТИ СЕПТÈМВРИ

„Учѝлище , не ѝдвай !
За м`ъничко поспрѝ !
Не ме отк`ъсвай òще
от лèтните игрѝ !

В морèто ми се гàзи ,
горѝте ме влекàт ,
обѝчам пещерѝте ,
а и за кой ли път

не мòга да навѝкна
на твòя строг надзòр ?! ...
Учѝлище , защò ме
държѝш като в затвòр ? ...“

„Не мòже , ученѝко !
Не бѝва , разберѝ !
Не смей да пропил`яваш
без мен и миг дорѝ !

Живòтът е - ДА ЗНÀЕШ !
И всè да ти вървѝ !
Затỳй недèй да хлèнчиш ,
А с мен се заловѝ !

А то - морèто - ТВÒЕ !
ще бъде ỳтре пак !
И пòходи ще прàвиш
в горѝте все до здрак !

А и изследовàтел
да стàнеш - пещерн`як ,
от МЕН ! съвèт ще дѝриш ,
затỳй не трòпай с крак !“

„Училѝще любѝмо !
Как всѝчко обяснѝ !
При теб веднàга ѝдвам -
заради б`ъдни дни !!!“