Попѝтал човекът душата си : „Д`ушо ,
защо ме болѝш ?“
А тя му отвърнала : „За да обѝчаш ,
цъфтѝш и творѝш .“
===================================
препубликува се ;
публикувано на 02.09.2011год. в сайта http://chovekat.com
Попѝтал човекът душата си : „Д`ушо ,
защо ме болѝш ?“
А тя му отвърнала : „За да обѝчаш ,
цъфтѝш и творѝш .“
===================================
препубликува се ;
публикувано на 02.09.2011год. в сайта http://chovekat.com
Самотна платноходка бр`оди -
белее се в море , в мъглѝ !
Какво я в край далечен в`оди ?
Какво от роден я делѝ ?
Вълнѝ играят , вятър свѝри ,
ток`у платно се наклонѝ …
Увѝ ! тя щастие не дѝри
и не от щастие странѝ .
Над нея слънчев лъч прелѝта ,
под нея - пръски и прибой …
А тя , метежна , в бури скѝта
и дѝри в бурите покой .
Не зная какво е , но явно -
тъй тъжен се лом`я .
Сказание стародавно
не мѝ напуска ума .
Смрачава се , хлад настава ,
тече Рейн с кротък ход ,
веч`ерно слънце огрява
върх`а на хълма горд .
Седѝ там горе дева -
най – дѝвна в ч`ара си ,
със златен накит тя грейва
и р`еши златни косѝ .
Тя р`еши ги с гребен от зл`ато
и песен пее тя ,
с мелодия , от която
струѝ навред красота .
Кормчѝя в корабче малко ,
от дѝва болка обзет ,
нагоре гледа , но жалко -
не вѝжда скалѝте отпред .
Въпрос :
„Време , тѝ което ни пришпорваш
и далѝ човеци сме – оспорваш ,
разтършувай се из паметта си
и ни осенѝ какво е щастие …
Ти , което уж ни изцеляваш
и уж раните ни не разравяш ,
пак огледай своите компаси
и ни осветлѝ какво е щастие …
Ден и нощ навред безспѝр беснееш ,
неподвластно си и се гордееш ;
ние в теб сме , време , а ти в нас си ** ,
но кажѝ , кажѝ какво е щастие …
Или е това въпрос особен
и дорѝ за тебе – неудобен ?!…“
Отговор :
„Въпрос – заплетен
и безответен …“
любовта ще я
обземе свян от твърде
много спрягане
макар глаголът
„надобр`яваш“
да е някак си
жаргонен
усещаш
че е задължаващ
и че е
сърцеотр`онен
.........................................................
„надобряваш“ е
глагол жаргонен и от
сърце отронен
Пукнатината
в стената не е страшна,
както в сърцата...
Бракосъчетай
Любов и Мир , о , БОЖЕ !
За да ѝма РАЙ !
За да ѝма РАЙ ,
Любов и Мир , о , БОЖЕ ,
бракосъчетай !
Немилостива възраст,
Дантево прозрение!
Почти отгатвам в тебе
на своя дух контурите.
Съзвездия неясни
зад тях са очертани,
а върте в тях бушува
материя неукротена.
Бягащ от признания,
жаден за разбиране,
какво ми носиш още
нечувано, невиждано?
Немилостива възраст!
Вгледана еднакво
към изгрева и залеза,
бедна на илюзии,
хора и приятелства
загубила по пътя,
нима ми обещаваш
Вселената в замяна?
Бляскаща в движение,
в миг себе си разкрила,
потъваща в безкрая,