Добрият превод
мост създава, лошият
опропастява...
... преводачо ... предателств`ачо ...*
.............................................................................................
" Преводачо , предателю " * (ит. ; по идея на Angel Popov )
Колкото повече
чужди езѝци
владееш ,
толкова повече
земни жив`оти
живееш !
Щом ги из`учиш ,
еднакво усещаш ги родни -
твои звездѝ Витлеемски
и в теб - пътеводни !
Но без езѝка си майчин ... -
си сам сред пустѝня ...-
Той е за тебе душа и
сърце , и светѝня !...
Него не можеш отмѝна ,
не можеш отмѝна !
Той те държѝ в единение
с род и Родѝна !...
А и дорѝ да не знаеш
н`етв`ои езѝци ,
ѝмаш си майчин , пред който
да ахват зенѝци !
Потеглям с измѝслен балон
в прост`ори , над мен извис`ени !
Отдолу бушуват вълнѝ
ту в`есели , ту разгнев`ени !
Балонът летѝ ли , летѝ
и `облаци - рой ... му намѝгат
те - сякаш тюлени с крил`е ,
с муц`унките си го издѝгат
над своите бели главѝ ,
над своите бели гърбѝни !
Летѝм с теб , балонче , летѝм !
Ех , бялата шир как пренѝ ни !
Как слънцето жари лица !
Към него ръце протегнѝ си !
Как вечер изгряват звездѝ
и всяка със свой чар блестѝ си !
Подд`аде се на
събл`азън , а ѝмаше
БОГОБО`ЯЗЪН ...
Подд`аде се на
събл`азън и нямаше
БОГОБО`ЯЗЪН ...
Мамо, мамо, минаха години,
не люлееш вече своя син
и косите тъмно - кадифени
посребрил е ранният жасмин.
Твойта младост, срещи и рездели
хоризонтът скрива свечерен,
но очите твои заблестели
пътеводна обич са за мен.
Тя ме връща вечно у дома ми,
дето волно детство съм живял
и лети през спомени духа ми
за сърдечна среща закопнял.
в п`оходите* към
щастие любовта е
първа редѝца
=============================
(респектѝвно : п`одстъпите)*