Над извор хладен посред лято
наведох пламнало лице
и пих с наслада докогато
поиска жадното сърце.
Така, Българийо, аз пия
от твойта вечна красота,
но как докрай да се напия
когато жар е любовта?
Дори пожарът на угасне
и спре сърцето да пламти,
чрез друга обич ще възкръсне,
защото си безсмъртна ти!