вятър западен
плодовете източни
брули здравата
... тъжно е поне
веднъж да не успееш
да стан`еш ... за смях ...
Плачѝ ! Сърце си
отѝва ... Лей сълзѝ , но
недей унѝва !...
който прегърне
свет`ото
поср`едствие
няма да бъде
привѝкван
за сл`едствие
който отхвърли
това посвещение
съд ще решѝ
до кое поколение
роби ще бъдат
родът му и той
или направо
ги чака покой
изяществото
на творбата вае рай
за сетивата
дебел лебед на
ученѝчешки езѝк
значеше двойка
дебел лебед са
пр`очити в две посоки
на две думички
... едно е - дебел
лебед в училище ... а
друго ... в живота ...
дебел лебед ... по -
добре в училище ... но
не и в живота ...
... животът е най -
вярното учѝлище ...
... беж ! ... дебел лебед ! ...
П.П. :
а ѝнак - с лебед
нека се свързва ... едно
грозно патенце* ...
=======================================
( по небесната приказка* на Ханс Кристиян Андерсен )
Първите представи, които ми идват наум, когато си помисля за българския език, са крилатият стих на Вазов - "Език свещен на моите деди" и определението на Петър Дънов - "Българският език е най-древният окултен език". Едната представа е поетично-духовна, а другата изцяло духовна. Значи духовното съдържание е същността на езика. Всеки език е прекрасен, защото е създаван хилядолетия и отразява всички нюанси на общуването между хората и природата. Но думата е за българския език.