Трупоброячът
твърдѝ , че след разстрела
Вапцаров бил жив ,
след което се
взело решение - да
се доразстреля ...
Веднага подир
това последвал втори
успешен разстрел ...
Трупоброячът
твърдѝ , че след разстрела
Вапцаров бил жив ,
след което се
взело решение - да
се доразстреля ...
Веднага подир
това последвал втори
успешен разстрел ...
Трупоброячът
твърдѝ , че след разстрела
Вапцаров бил жив ,
след което се
взело решение - да
се доразстреля ...
Веднага подир
това последвал втори
успешен разстрел ...
... сълза ... - умален
образ на око ... , а то ... -
на световете ...
Безбожен и божествен,
обгърнат от мистерия,
блести светът тържествен
сред звездната феерия.
В омайните пространтва
на райските селения
земята жадно странства
изпъленна с копнения.
Нещастна, безутешна
от многото страдания
лети земята грешна
сред вечните сияния.
ПО СЛУЧАЙ ДЕНЯ НА ДЕТЕТО И РОЗАТА
ЕДНО РОЗОВО-ДЕТСКО СТИХОТВОРЕНИЕ
Червената роза на двора
ухае с гирлянди от цвят
и златни пчели без умора
събират от тях аромат.
Под розово-шарена сянка
излегнат е стар котарак
и тихо в следобедна дрямка
сънува детинството пак.
Как с мама и татко начело
задружно си мъркали те
и припкало котето смело
тъй както безгрижно дете.
Но буря внезапно извила,
замлъкнал любимият глас,
а малкото коте спасила
съдбата в последния час.
От няколко години повтарям едно предложение, което остава нечуто досега от управляващите. По повод становището на новото правителство за премахване на поетапното увеличаване на пенсионната възраст /което според мен е правилно, заради голямата младежка безработица и трудното намиране на работа в последните предпенсионни години поради свитата икономика/ отново го предлагам за обсъждане. По-ранното пенсиониране ще изостри още повоче проблема с недостатъчните средства в пенсионния фонд, въпреки вноските от постъпилите на мястото на пенсионираните по-млади работещи.
На езѝка на Вергѝлий
от мъжки род е любовта* ! -
Навярно за да може тя
п`о по мъжки да закрѝля ...
.............................................................
amor*, oris m. ( лат. ) - любов*
Човек и личност
е идеал възможен,
но без себичност...
Напоследък често си мисля защо българите все виждаме кусурите на всеки /не че ги няма, както и ние ги имаме/, а не виждаме неговите качества и направеното, и стигам до нерадостното заключение, че при такова черногледство скоро няма да тръгнат нещата към подобрляване, ако ще и най-подготвените да бъдат начело. Мисля си също, че всеки трябва да има възможност да прави най-доброто за себе си и за другите и ако не върши както трябва работата, тогава с право да го критикуваме, но и да казваме как да стават нещата, които засягат него и всички ни...