ЛЕВСКИ е ЧИСТА
и СВЯТА РЕПУБЛИКА
Р`ОДУ НА П`ОЛЗУ !!!
ЛЕВСКИ е ЧИСТА
и СВЯТА РЕПУБЛИКА
Р`ОДУ НА П`ОЛЗУ !!!
Загледан в свода ярък на нощта,
отдалечен, споходен от видения,
потъвам в призрачната пустота
на небесата, пълни със знамения.
Над хребета на оня черен хълм
звезди горят и сякаш са разпятие,
в нозете на което като псалм
звучи нощта с любов или проклятие.
По-ясни стават тайнства и звезди
и пътят млечен води към Голготата.
Започващи и гаснещи бразди
разсичат глъбините на природата.
Замръзват бавно ярките тела.
Покрива свода ледената Арктика.
Начупени пръснати стъкла
фиксират необятната Галактика.
Гробът на Левски
не знае никой...
Къде в земята си заровен, сине,
в земята, вкочанената от скръб?
Дори тополата за тебе гине -
бесилка, стенеща с пречупен гръб.
- Завит съм, мале, в зимни одеяла,
ни студ, ни жега се усеща тук.
Да бе ми песен нашенска запяла,
дано разбуди ме със своя звук.
Бих пяла, сине, Боже милостиви:
"Балканът бял нахлупил е калпак,
покълва житото сред плодни ниви",
но ще ли станеш с неговия злак?
Вселените за
стихове жадуват , за
да съществуват
Вселените по
стихове копнеят , за
да оцелеят
А хората ? ... И
тях стихът ги храни ... и
лекува рани ...
Бъди , Всем`ире
Ти , одухотвор`ен и
остихотвор`ен ...
Набързо с думи те рисувам
щастливо грейнала до мен
и в унес често те целувам
от твоят огън вдъхновен.
Сребреят пясъци среднощни,
морето, бездните над нас,
но вместо бисери разкошни
рисувам твоят образ аз.
Рисувам жарката прегръдка
на дълго сдържана любов,
рисувам - тръпна като лодка -
за ново плаване готов.
Извѝ се сн`ежна фърт`уна !
И сякаш в небето стр`уна
вълшебни звуци засвѝри !
Дърветата - Богатѝри -
велѝчествено спокойни ,
под`еха звуците с клони !
Небе и лес забучаха !
Парцали снежни застлаха
и хълмове , и долѝща ,
и покриви , и плетѝща !
Но скоро бурята секна ,
в небето слънцето пекна
и прѝпнаха малчугани
навред по бели поляни !
Когато бeзвъзвратно превъртя *
и трайно в мене мрак се загнездѝ ,
ще се вторачвам в слънце и цветя ...
Ще диря п`огледи ... , лица ... , звездѝ ...
Когато безнадеждно превъртя
и вместо въздух - ужас дишам гр`обен ,
ще се боя по - страшно от смъртта ,
че да живея - бил съм неспособен ...
Когато най - накрая превъртя
и почнат да ме гледат снизходѝтелно ,
проклет да съм , ако на полетя
към теб небе - добр`о и изкупѝтелно ...