Насън ридаех, плачех,
сънувах, че в гроб беше ти.
Събудих се и сълзица
ми бузата навестѝ.
Насън ридаех, плачех,
че ме напускаше ти.
Събудих се и все плачех
горчиво... как гнетѝ...
Насън ридаех, плачех,
сънувах, че още съм твой.
Събудих се и по мен пак
текат сълзѝ-порой.
.............................................................................................................................
друга редакция според друга - на Хайне - редакция на немски език:
Който няма страх от нищо,
мисли се за страшно нещо...
Няма пълно щастие без здраве,
както и здраве без щастие...
Разперѝ срещу слънцето длани -
с изпънати пръсти – един до друг сбрани ! -
Ще видиш кръвта си – отвътре да блика -
искряща и пỳрпурна!
Ще видиш отвътре душата си -
лỳмнала, ỳстремна!
Ще видиш и мен, щом се взреш -
стига сàмо да можеш да гледаш настойчиво…
и да ми вярваш!…
.......................................................................................
Аз …
Срещу слънцето длани разперих
и през тях
ТЕБ видях…
ТЕБ намерих!…
=====================================
Слуга на младини
и цар на старини,
не цар на младини
и роб на старини.
Богат или клошар,
честит или в беди,
слуга и господар
на себе си бъди!
Heinrich Heine -
„Denk ich an Deutschland in der Nacht,“ :
Германия щом спомена
среднощ, и губя си съня,
очѝ не мога да затворя,
сълзѝ не мога да оборя.
Години идват, отминават,
копнеж и мъка не изтляват
в мен, майка си увѝ посърнал,
дванадесет летà не зърнал.
Копнеж и мъка в мен растат,
че омагьосан аз - синът -
от мама, мисля все за нея
и - да я пази Бог - болея.
На старата тъй мил ѝ бях
и ѝ в писма до мен четях -
ръка как трепка жаловито
и майчино сърце разбито.
Бедняк един, окъсан, гладен, прашен
напразно молел сетна помощ от богат,
но легнал после болен богаташът
и спомнил си, че бедният му казал "брат"...
Доволни от себе си и мене си -
малка, но съществена разлика...
Равнодушните са по-лоши от враговете.
Дори враговете бранят нечие общо добро,
а равнодушните - само своето...
Днешното е мостът
между минало и бъдеще.
Без него вечно ги разделя
реката на времето...