Имам ли аз,
да имаш и ти.
Имаш ли ти,
да имам и аз...
Имам ли аз,
да имаш и ти.
Имаш ли ти,
да имам и аз...
„Im wunderschönen Monat Mai...“ - Heinrich Heine
През чуднохубавия май,
разпукнал всяка пъпка,
в сърцето ми любов бе
изгряла с ведра стъпка.
През чуднохубавия май
със свян-душеущърбка
сред птичи хор разкрих ѝ
копнеж и страст, и тръпка.
Колкото повече се издигаш,
толкова повече задигаш.
И обратното...
Твори за хората добри,
дори и без пари...
Другите виждат повече нашите слабости,
а ние - нашите предимства. Животът е
привеждане на кантара в изправност...
Стани, страна огромна в миг!
Стани на смъртен бой
с фашистката тъма - на щик!-
С проклетниците - рой!
Да закипи като вълна
достойно яростта!
Свещена води се война
за род и за света.
С тях два враждебни полюса
сме в битка, в бой и в рат,
за мир и ден свръхборим се,
а те - за мрак и ад.
С отпор, людемъчители,
урок ще ви дадем!
Насилници, грабители;
и злото ви ще спрем!
Полята ни просторни враг
не тъпче! Не летѝ
и чернокрил, че знае как
Родината мъстѝ!
Звездите неподвижни
блестят в безкрайността
и гледат се с копнежни
очи на любовта.
Блестящите възторзи
на свой език мълвят,
на който филолози
не могат да четат.
Но сричам аз, обаче,
езика несравним,
тъй както първолаче
буквара свой любим!
Хайнрих Хайне
/по превод от немски
на rhymefan/
„Es stehen unbeweglich
Die Sterne in der Höh’...“
Heinrich Heine
Звездите неподвижно
висят в безкрайността
и гледат се с любовен
копнеж - безброй лета.
На свой език говорят -
тъй хубав, тъй богат -
такъв, че и филолози
не могат да разберат.
Аз го изучих обаче -
в мен той е незабравим;
граматиката бе му
лик - най на сърцето най-любим.